Когато следвам нуждите на душата си свободата разтваря крилете си. Летя на крилете на свободата, която разпознала искреността на съществуването ми, изпраща вятъра за да се нося с негова сила.

Дарява ме с потока на водата за да тека в съгласие с поривите на душата си. Изпраща ми хора, които да отразяват свободата на духа и истината на сърцето за да мога да усетя и въплътя в живота си още по- уверено благото на свободата.

И почти магично свободата на свободните духом съшива гоблен от хора и места, които творят вълшебна пъстрота с аромат на свобода, който съдържа мирис на прясно окосена трева, морски бриз, цветна ливада и цъфтяща липа. Свобода с вкус на любов към мига и нежна прегръдка почитаща радостта от спонтанност и споделяне.

И вдъхнала мъдростта на душата, вдишала вярност към същността, свободата разрушава всички наложени клетки и сътворени душевни килии. И преживяла лекотата на свободата давам обет, че ще тача само тази свобода ,която зачита мига ,но извира от вечността.

И ще пазя и почитам свободата на всяко същество, чиято свобода ме свързва с мига и ме отпраща във вечността. И замечтана така щастливо питам се колко би било красиво всеки да твори своята свобода, която дори в краткостта на мига лети към вечността и се приземява в мъдростта. Мъдрост, която учи – “живей, бъди и от всичко, което не е твое с упование се освободи”!