Скитайки преживявам свободата
Забоде ми своята стрела любовта
Като че ли вкусих жили от смъртта.

И попаднах в тъмата на ограничението
Една част от душата е свободна
Познала е вкуса на вълнението
А другата в окови, които тегля в тази пустиня.

И съм и скитник и просяк
Но не търся милостиня.

Всичко търся да изпрося от своята душа,
И осеяна от тъмата и нощта
Крача ли крача скитащ и просещ
Следвайки лъч пътят сочещ.

Така своята пълнота ще открия
Пустинята с тръни и цветя ще покрия
И знам, че като скитам ще боли
няма как в пустиня дъжд да завали
Но бликналите сълзи от моите очи
пустинята ще навлажни,
ще се превърне в ден нощта.

В прегръдка ще се срещнат омразата и любовта
И скитам ли скитам неуморно
следвам порива на любовта покорно
прося милостиня от собствената си душа.

Горейки от жажда за пълнота.