От 24 до 26 ноември туристическа група от Разград и Русе реализира едно вълнуващо и запомнящо се пътешествие до Република Румъния, в което всеки успя да намери за себе си богата палитра от емоции и преживявания, поради изключително разнообразната и наситена програма. Имаше елементи и на културно-познавателен, и на поклоннически, а към края на пътуването се прибавиха дори и такива на приключенски туризъм, поради зимните предизвикателства, с които България ни посрещна при завръщането. Цялостната организация на екскурзията до северната ни съседка беше дело на Туристическа агенция „Insight Travel Ltd”, в лицето на нейния собственик Ирина Бакърджиева.

В ранните сутрешни часове на 24 ноември групата потегли към българо-румънската граница. Въпреки че първоначално обхващаше хора с разнородни интереси, голяма част от които дори не се и познаваха, госпожа Бакърджиева със своите лидерски умения за кратко време успя да я превърне действително в една сплотена общност, своеобразно „семейство”, чиито членове са готови да се отзоват според възможностите си за постигането на крайната обща цел, а именно – осъществяването на едно незабравимо и обогатяващо за всички пътуване. Освен богатата историческа, географска и демографска справка, която е задължителна за подобен вид задгранични турове, подготвяща туристите за атмосферата на страната, в която предстои да се потопят, по време на пътуването в автобуса нашата организаторка предложи и увлекателна презентация, обвързваща възможностите на психологията и туризма за постигането на личностното израстване на всеки отделен човек. Безспорен елемент на забавление за малки и „пораснали” деца (тъй като в групата пътуваха и три дечица) беше подготвената от нея викторина, която не само донесе награди за участниците, но помогна и на всеки да провери и затвърди придобитите познания по време на пътешествието. Изключително колоритни личности се оказаха и двамата местни екскурзоводи, които ни посрещнаха на румънска територия – Михаела в Браила и Михай в Яш, които освен с безупречния си английски език, свободно си служеха и с перфектен френски и други два чужди за тях езици по време на своите презентации. В този контекст, изключително ползотворно се оказа сътрудничеството и на младия преводач Кирил Джуров, който през целия период на пребиваването ни на румънска територия, освен че се включваше активно с професионален и издържан по отношение на терминологията превод на екскурзоводските беседи в двата града, своевременно се отзоваваше и при разрешаването на казуси от различно естество, съпътстващи подобни задгранични пътувания.

Първата посетена дестинация беше румънският град Браила, където радушно бяхме посрещнати от местната и очарователна екскурзоводка Михаела (в своето ежедневие преподавател по география, а също така и лицензиран от румънската държава гид за града), заедно с която направихме мислено пътешествие през този свързан и с нашата национална история град през различните негови исторически епохи. Спряхме се в православния храм „Свети Архангели Михаил и Гавриил”, който е бил трансформиран в църква, след като първоначално е функционирал като джамия, където с удивление се насладихме на неговото иконописно многообразие. Михаела ни разказа, че камбанарията на храма е била вторично изградена, като ктиторът, дарил финансите за нейното построяване е оставил за бъдещите поколения мемориален надпис, върху който е изписал първо името на своята съпруга, а едва след това неговото собствено. Акт, необичаен за епохата, предвид царящите тогава патриархални порядки. Тук екскурзоводката вметна интересен свой коментар на този детайл, интерпретирайки го или като израз на много силна и пламенна любов, която е свързвала този човек и неговата половинка, или като доказателство, че всъщност реалният източник на дарените средства е била именно тя. Бидейки в Браила, беше немислимо да не отдадем дължимото и на свързаните с националната ни история хъшове, подвизавали се в този румънски град и активно допринесли за Освобождението на България от османско владичество. Изключително впечатляваща и интересна забележителност на град Браила е неговата часовникова кула, разположена върху централния площад, недалеч от храма „Св. Архангели Михаил и Гавриил”, върху която са монтирани четири циферблата, всеки от които сочат съответна географска посока. Любопитен момент е, че единият от часовниците сочи към едноименната улица, отвеждаща към българския град Силистра.

Гвоздей на програмата от разходката в Браила беше посещението на Центъра за сценични изкуства „Мария Филоти”. Функциониращият първоначално като „Театрул Рали” театър се сдобива със свой собствен дом през 1896 година. От 1969 година носи името на световноизвестната румънска актриса Мария Филоти, като неговите просторни зали са приютявали редица световноизвестни постановки.

На финала от посещението си в Браила, нашата група се докосна и до дома на създателката на единствения в световен мащаб Институт по геронтология (медицина за възрастните хора) Мария Аслан, превърнат понастоящем в музей, осигуряващ безплатен достъп за своите гости.

В късния следобед пътешествието на групата ни продължи към румънския университетски център Яш (градът е известен със своите пет университети). Интересът ни към този румънски град беше продиктуван от една страна от факта, че там са намерили своя последен пристан мощите на православната светица „Света Петка Параскева Епиватска (Търновска)”, странствали в продължение на векове през средновековието и османската епоха из балканските територии, а от друга, че молдовският първенец, който се е погрижил за тях, е роденият в Пороище Василий Лупу, чиято резиденция се е намирала там. Историческите извори от епохата свидетелстват, че след като се установяват във византийската столица Константинопол, мощите на света Петка Търновска изгубват почитта, отдавана им от православните християни на други места, поради етническия произход на светицата. Ето защо, те са използвани като „разменна монета“ за погасяването на дълговете, които Константинополската патриаршия е натрупала към Високата порта, преотстъпвайки ги с лекота на Василий Лупу в замяна на оказаната от негова страна финансова подкрепа.

Попадайки в град Яш, светите останки на българската светица са приютени в специално изградения от Василий Лупу за целта манастирски комплекс, носещ името „Свети Три Светители” (св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов), където остават от 1641 до 1889 година. Култът на молдовския княз към почитаната от целия православен свят българска светица проличава и от факта, че изградената от него монашеска света обител е изключително богато декорирана както отвън, така и в нейната интериорна част. И днес върху външните стени на манастира могат да се забележат геометричните и флорални мотиви, с които е украсена постройката му, макар и вече лишени от златното покритие, с което първоначално са били запълнени от Василий Лупу. Архитектурната му конструкция създава асоциация със саркофаг, предназначен за свещената реликва, а двете кули, величествено издигащи се над сградата, според мнението на местните хора са символ на горящи в памет на света Петка свещи. Локалните екскурзоводи считат, че златното покритие на орнаментиката върху манастирските стени е съществувало до ранните десетилетия на османското владичество над Молдовското княжество. През 1889 година мощите на света Петка са пренесени в митрополитската катедрала, съставляваща част от по-голям култово-архитектурен ансамбъл, включващ библиотека, митрополитска резиденция и църковен магазин, където и до днес всеки, който желае има възможност да им отдаде почит. В самата катедрала са обособени сакрални пространства, посветени на празника „Сретение Господне”, както и на светците „Св. Петка Епиватска” и „Св. Георги Победоносец”, радващ се също на изключителна почит сред румънските ортодоксални християни.

Сутринта на 25 ноември по време на светата Литургия всеки от членовете на групата ни, който желаеше да отдаде почит към света Петка имаше възможността да го стори в тази катедрала, докосвайки се както духовно, така и физически до нея и отнасяйки в себе си съкровените усещания от това съприкосновение. Това се оказа и кулминационната точка от цялото пътешествие. Румънското приключение на групата продължи с панорамна обиколка на града, любезно предоставена ни от другия наш домакин, местния екскурзовод Михай, който също освен като местен екскурзовод за Яш се реализира и като преподавател, отличаващ се с изключително богата обща култура и солидна чуждоезикова квалификация.

Това, което направи силно впечатление по време на тази обиколка е ясно откроеното символично разделение на градския център на две части, обособяващо разграничението и относителната самостоятелност на двете власти – духовна и светска още от епохата на Средновековието. В съзнанието на румънците град Яш е известен като тяхна „историческа столица”, тъй като по време на окупацията на Букурещ по време на Първата световна война от германските и австрийски войски, административният център на държавата е пренесен именно там. Изключително богато културно – историческо наследство характеризира облика и на този красив румънски град. Построеният през 1832 година „Палат на Розновану” (днес сградата на общината), Националният театър Василе Александри, датиращ от 1890 година, католическата катедрала, както и Дворецът на културата са само малка част от наследството, до което имахме щастливата възможност да се докоснем в рамките на тези три дни.

Изключително впечатлени останахме от внушителната сграда на Двореца на културата, оформена в неоготически стил и включваща 298 просторни зали. Постройката е изградена в периода на управление на княз Александру Морузи (1803 – 1806) като княжески дворец. След няколко поредни трансформации, реализирани по проекти на различни архитекти, през 1925 година се достига до нейното тържествено откриване, направено от румънския монарх Фердинанд I. До 1955 година съоръжението осигурява подслон и на правосъдната администрация на Румъния, преместена впоследствие, поради идеологически причини в по-семпла постройка в Яш. Тогава и самият Дворец е преименуван в Молдовски национален музеен комплекс, включващ в себе си Художествен, Исторически, Етнографски и Научен музеи.

В ранния следобед на 25 ноември групата отпътува към най-големия от осемте манастири в областта Буковина, разположен във Воронец, където пристигнахме в ранните вечерни часове. Характерна специфика за този комплекс от монашески обители са пищните и разнообразни стенописи, украсяващи както вътрешното им пространство, така и техните външни стени и пресъздаващи библейски сцени и редица други сюжети, свързани с ортодоксалното християнство. Всичко това им придава безспорно допълнителен колорит и очарование и ги прави достойни носители на признанието от страна на ЮНЕСКО като част от световното културно-историческо наследство, разположено на територията на днешната румънска държава.

На 26 ноември потеглихме обратно към България. Тук зимата ни посрещна в своите снежни обятия, но благодарение на Божията помощ, а и на изключителните шофьорски умения на нашия автобусен водач Константин всички се завърнахме живи и здрави в домовете си веднага след като това стана възможно, предвид усложнената в страната ни от атмосферните условия пътна обстановка.

Виктор Костадинов.