От 23 до 25 септември 2022, с благословията на БПЦ в лицето на Русенския митрополит Наум и с финансовата подкрепа на предприемача г-н Никола Николов, 50 души от Разград и Русе ведно с Разградския църковен хор, направихме пътешествие – поклонение пред мощите на Св. Петка в румънския град Яш. Посетихме рисуваните манастири в областта Буковина – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, както и окръг Нямц, с едни от най-големите манастирски комплекси в Румъния.

Започналото в ранните часове на 23-ти пътуване беше организирано от хористката Ирина Бакърджиева – възпитаничка на Колежа по туризъм – Варна и СА – Свищов и е плод на дългогодишна подготовка, вдъхновено е от житието на Св. Петка и чудотворната сила на нейните мощи. Живялата през Х – ХІ век Св. Параскева, известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е почитана от много православни народи и през столетията мощите й са съхранявани и пренасяни от родния й Епиват край Марморно море, през Търново, Видин, Белград, Константинопол до Княжество Молдова, понастоящем част от Румъния.

Яш ни посрещна следобед с прекрасния Дворец на културата – сграда от началото на 19-ти век с изящна архитектура и красив парк, подслонила четири музея – Художествен, Исторически, Етнографски и Научен. Градът – втори по големина в Румъния с население около 500 хил. души, е един от водещите центрове на румънския социален, културен, академичен и артистичен живот, и е известен като културната столица на Румъния. Между 1916 и 1918 година Яш е столица на Румъния и има над 100 исторически сгради, много църкви и манастири.

Пешеходна разходка в централната част ни отведе до Храма “Св. Три Светители” където през 1641 г.,  благодарение на един от най-видните молдавски князе – Василий Лупо са пренесени мощите на Св. Петка. Интересна подробност е, че той е роден в Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес Пороище близо до Разград. Останахме впечатлени от бившия Дворец Розновану, където днес се помещава Кметството на Яш, Народния театър „Василе Александри” , построен 1896 г. в неокласически стил – един от най-старите и най-елегантни национални театри в страната, Гранд хотел „Траян”, проектиран и построен през 19 век от френския архитект Гюстав Айфел. Исторически факти и любопитни истории за всеки от обектите ни разказаха двама местни екскурзоводи – студенти по география и туризъм. Дължим благодарност на Кирил Джуров, чиято висока култура и образование спомогнаха за пълнокръвния превод от английски. Улиците на града бяха изпълнени с млади хора, което не е изненадващо – в Яш има цели 5 университета.

В слънчевото утро на втория ден се отправихме към Митрополитската катедрала на Яш, където вече почти 400 години се съхраняват мощите на св. Петка, покровителка на България, Сърбия и Молдова и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). С искрящата белота на своето бароково очарование храмът привличаше богомолците за светата литургия. Ковчегът с мощите беше отворен и всеки от нас имаше възможност да се преклони пред тях и да се помоли.

Излизайки на главната улица, камбанният звън се преплиташе с песента на шадраваните пред Кметството и създаваше празнично настроение – по щастливо съвпадение, нашата спътничка Персиана празнуваше рожден ден. С голямо вълнение, в един от манастирите, хорът я поздрави с „Многая лета“.

С приповдигнат дух потеглихме към областта Буковина, където са разположени осем манастира от византийската епоха, известни със своите красиви, цветни стенописи с истории от Библията, които украсяват стените им отвътре и отвън.

В манастира Воронец, основан през 1488 г., широко известен още като “Сикстинската капела на Изтока”, бяхме радушно приети и ни се предостави уникалната възможност хористите от Разградския църковен хор да изпълнят няколко песни. Ръководени от Милена Макавеева и с участието на дългогодишния им диригент маестро Красен Иванов, певците ни предоставиха едно изключително емоционално, затрогващо и пречистващо преживяване, което не остави никого равнодушен. Сякаш по Божия воля бяхме дошли в този храм, където почитаха паметта на отишлата си преди 6 месеца майка – игуменка Ирина, съименничка на нашата ръководителка. В нейна памет беше изпълнена песента ….

След кратка почивка се отправихме към Хумор  – малък, но много добре запазен манастир. Изографисани през 1530 г., стенописите му включват обсадата на Константинопол. Отново песнопенията на нашите ангелогласни хористи предизвикаха удивление и умиление у присъстващите поклонници. „Отче наш“ прозвуча специално по молба на трогнатите монахини. Онова особено усещане за връзка с Бога, смирението и утехата, които завладяват душите щом песента изпълни храма, не ни напуснаха до края на пътешествието.

Много ни впечатлиха монахините в двата манастира, очевидно образовани и начетени жени, владеещи немски, френски и английски език.

През цялото време в автобуса имахме занимателни беседи и викторини за историята, културата и религията на територията, която прекосявахме. Харизматичният и уважаван преподавател Веселин Керемедчиев, ни запозна с географските особености на Румъния. Ирина Бакърджиева ни поднесе увлекателна лекция на тема “Тревожност – дефиниция, симптоми и техники за справяне”. Ивелина Иванова беше подготвила забавна томбола с награди.

На 25-ти отпътувахме към окръг Нямц и Манастирът “Св. Агапия” най-големият действащ девически манастир в Източна Европа. Последва го манастира Нямц, който за пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния. След падането на Търновското царство под турско робство, много духовници са били приютени в манастира, сред които е и Григорий Цамблак, един от първите игумени на тази обител. Нашият Църковен хор отново направи незабравими моментите в тези Божии храмове.

Пътуването обратно към България беше изпълнено с поредната порция познание – беседа за психологическите травми от детството като източник на познание и възможност за изцеление. Темата беше подготвена от Ирина Бакърджиева – вече студентка по психология, която има дългогодишни интереси в областта, съчетани с личен опит и практика.

През цялото време нашата организаторка се грижеше за всеки един с присъщата й топлота, искрящ хумор и себеотдаване, и както самата тя казва – когато дойде предела на човешките възможности, Бог дава на човеколюбивото сърце неземни сили, надхвърлящи всички ограничения.

С благодарност към всички спомоществователи и с надежда за нови поклоннически пътешествия!