На Ирина, чиято същност е любов

На Невена, която винаги ме фокусира върху вълшебствата

“От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете“ – пише Иво Андрич (1892 -1975г.), един от най-значимите сръбски творци на двадесети век и първият балкански писател, носител на Нобелова награда за литература.

Вдъхновено от този символ на ненаситната човешка воля да свързва, да примирява и споява, за да противостои на стихиите на ненавистта и разделението, прекроявали неведнъж Балканския полуостров, премина и нашето пътешествие.

В края на септември, в един, по лятно му топъл, петъчен следобед с приятели пристигнахме в Белград. Идеалната локация на хотела, в самия център, ни даде възможност да се насладим на вълшебни разходки в този пищен, пулсиращ, по славянски сърдечен и очароващ град. Само на няколко преки от нас се намираше Музеят на един от най-великите умове на всички времена – гениалният изобретател Никола Тесла. Роден през 1856 г. на територията на днешна Хърватия, в семейството на сръбски православен свещеник, Тесла е наричан „човекът, който освети ХХ век“ заради работата му с електромагнетизма и изобретяването на многофазните електрически машини и системи за пренос на електроенергия чрез променлив ток. За всеки електроинженер посещението на музея е равносилно на поклонничество.

В непосредствена близост, в източната част на Светосавския площад, в цялото си великолепие грееше най-големият православен храм в Сърбия – „Свети Сава“. Изграждането му в неовизантийски стил, по подобие на „Света София“ в Истанбул, е на мястото, където през 1594 г. са изгорени мощите на светеца от отоманските завоеватели.

По булевард „Крал Милан“ достигнахме площад „Република“, на който са Националния музей, Националния театър и бронзовата статуя на княз Михаил Обренович на кон. В борбата си срещу васалната зависимост от Османската империя, през XIX век, князът създава Първия балкански съюз като привлича в Сърбия и много български национал-революционери начело с Георги Раковски, който през 1862 година създава Първата българска легия в Белград.

Увлечени от потока на весели компании, улични  артисти, аромати, мелодии и смях, се озовахме в прохладната прегръдка на парк Калемегдан. В далечината, където Белградската крепост се издига над единението на Сава и Дунав, облян в светлините на прожекторите, се открояваше символът на Белград, статуята „Победителят“, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович, добил световна известност с прозвището „Славянския Микеланжело“.

Обратно, през вибриращата празничност на петъчната вечер, обикаляхме дълго из централните булеварди, когато погледът ми привлече елегантен махагонов портал. Най-старата сръбска книжарница озаряваше улицата и не светлината на неона, а мощта на познанието, струеше от ярката й витрина, превръщайки я в светилище за поколения читатели.

Когато късно през нощта на втория ден пристигнахме в Босна и Херцеговина ни посрещна неповторимата балканска сърдечност – целият персонал  на хотела в Неум ни очакваше с усмивка и топла храна.

Следващото утро беше мрачно, тъмно синьото небе се сливаше с морето и само очертанията на далечен мост маркираха линията на хоризонта. Гледайки елегантния му бял силует си спомних за босненската притча, разказана от родения по тези земи Иво Андрич: „Когато е сътворяван светът, той е бил равен, но дяволът, за да си отмъсти, загребал дълбоко в земята и създал около долините стръмни и непроходими пропасти. И тогава ангелите поставили между тях за мостове своите криле.“

Имаше ангелска намеса и в този ден, убедена съм, когато слънцето изгря и ни отведе до приказния Дубровник, поетично назован от лорд Байрон „перлата на Адриатика“. Основан през VII век под името Рагуза, през многовековната си история градът е бил изложен на апетитите на не една империя, преживял е природни катаклизми, икономически разцвет и упадък, но чрез изкусна дипломация и богатства от неуморна морска търговия, винаги е отстоявал девиза си: „Свободата не се продава за всичкото злато на света!“

Рагузката република изгражда либерална система на управление, забранява робството още през 15 век, изгражда ефективна система за обществено здравеопазване и система за карантина в борбата си с чумните епидемии, създава едно от първите сиропиталища в Европа. Огромна крепостна стена и до днес пази  Стария град с многобройните му църкви, манастири, дворци, музеи и площади. Истинска съкровищница,  достойна за ЮНЕСКО, Дубровник неведнъж е бил снимачна площадка на филмови продукции, сред които „Междузвездни войни“ и „Игра на тронове“. На тръгване, от височината на крайбрежната магистрала, дълго гледах през рамо отдалечаващия се град и въображението ми рисуваше над смаляващите се покриви сенките на драконови крила.

Последната цел на пътешествието ни, Котор, ни посрещна бурен и дъждовен. Суровият му черногорски нрав ни подмяташе като есенни листа от магазин на магазин, от ресторант към кафене, завръщайки ни към вечните убежища на човешките души – храмовете „Свети Трифон“, „Свети Лука“, „Свети Николай Чудотворец“… Един по един, през чудните мостове на думите и усмивките, се събирахме като парченца от мозайката на Бог в сигурните им, ухаещи на тамян, прегръдки. И на мястото на разочарованието се настаняваше топлината на единението. Единение, което осветява тъмните пътища, по които понякога животът ни тласка и благодарение на което мнозина пребориха своята стеснителност и пяха акапелно, раждаха се и се рецитираха стихотворения, наслаждавахме се на разкази за себепознание, лингвистика, история, география и знаменити личности. И както пише прозорливият Андрич: „Животът ни връща само това, което даваме на другите“.

Октомври‘ 2023
Милена Христова