Едно пътуване до сърцето на Трансилвания

Има пътувания, които се правят само с един багаж – Сърцето. С тези думи на Ирина Бакърджиева завърши поредното, организирано от нея пътешествие, което в началото на юни отведе 50 разградски туристи в прегръдките на легендарната и очарователна Трансилвания. Посято от зрънце доверие, поливано с всеотдайност и разцъфтяло в приятелство и споделени емоции, това пътуване беше навън и навътре, във видимото и невидимото.

На 2 юни Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отправихме към Брашов – седмият по големина град в Румъния, разположен в сърцето на Трансилванския регион сред Карпатите. Освен с очарователната си архитектура и културно наследство, намерили достойно място в списъка на ЮНЕСКО, градът е дълбоко свързан и с Българското Възраждане.

В Брашов учи и завършва гимназия Васил Априлов – основател и главен дарител на първото българско светско взаимно училище. В Българския квартал, в музея на Първото румънско училище, и до днес се съхранява типографската преса, на която за първи път през 1824 г.  е отпечатан „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон. Това се случва благодарение на Антон Пан – българин, който на 15 годишна възраст напуска завинаги родния Сливен и по волята на съдбата остава в историята като известен румънски композитор, поет и издател.

След посещение на най-голямата постройка в готически стил в Румъния – Черната църква, лутерански храм, построен от трансилванските саксонци, потеглихме към Сигишоара.

Лично за мен няма по-вдъхновяващо преживяване от срещите с хора, открили своето житейско призвание и отдали му се с цялото си сърце и душа. Всеки преход между градовете беше изпълнен с интересни разкази по психология, география, история и хералдика поднесени с чар и лекота от Ирина Бакърджиева и Веселин Керемедчиев. И ако вярваме на вселенския закон „подобното привлича подобно“, неслучайно в Сигишоара ни посрещна сърцатия Карол – местен екскурзовод, с когото разгледахме родното място на легендарния Влад Трети Дракула.

Малкото градче по поречието на река Търнава Маре е в подножието на може би най-запазената средновековна цитадела в Европа. Цялата стара част на града е в списъка на ЮНЕСКО – запазени са девет от 14-те кули на укреплението, начело с Часовниковата кула, както и целия средновековен вид на сградите и улиците вътре. Колоритни фасади, кокетни ресторантчета, пиршество от цветя по балконите магнетично завладяват всеки турист. Навсякъде има асоциации с името на граф Дракула. Туристическата емблема на Румъния е фамозен коктейл от историческа личност, богато писателско въображение, магията на кинематографа и влиянието на Холивуд, както и успешна маркетингова стратегия.

Вторият ден от пътешествието ни започна с едно екзотично място – солната мина до гр. Турда. Районът е бил дъно на праисторическо море, което е оставило огромни залежи от ценната суровина. Градът е съставна част от Първото Българско царство, като влиза в неговата територия през управлението на хан Крум през 801 г. и е част от нея до 1018 г. Понастоящем мината не се експлоатира и е превърната във впечатляваща туристическа атракция. Красивата шарка на солните пластове танцува по стените на огромни над 120 м дълбоки галерии, оформени камбановидно. Зашеметяваща 360-градусова обиколка покрай стените, точно под самия таван на мина Рудолф разкрива 13 етажа по-надолу увеселителен парк с виенско колело, спортно игрище, изложбен кът и пейки за отмора. Добиваш усещането, че си в корема на библейско чудовище, погълнало цял град барабар с обитателите му, и ако не следваш прецизно указанията за изхода, рискуваш да излезеш на някоя друга земя или в друга епоха.

Следобедът ни отведе в един истински архитектурен шедьовър – Сибиу,  градът избран през 2007 г. за културна столица на Европа. На паркинга, до крепостната стена на стария град ни посрещна най-лъчезарната екскурзоводка на света. Синеоката Николета, облечена в традиционна носия, прегърнала куп географски карти, не просто ни разведе из града, тя изнесе спектакъл, в който самите ние бяхме и актьори и публика. И ако градът е богат на музеи, църкви, история и култура, то истинското му очарование се усеща именно през кипящата енергия на всеотдайни хора като нея. Разделихме се пред православния храм „Света Троица“ – денят беше 3 юни, Черешова Задушница и множество богомолци се стичаха към църквата.

На следващия ден отпътувахме за Алба Юлия – градът, в който е обявено присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) на 1 декември 1918 г. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая. Старият град съществува още от римско време и дълги години е бил религиозна и политическа столица на региона. Алба Юлия има шест порти, катедрала и православна църква, и двете носещи името на „Св. Архангел Михаил“. В католическата катедрала е погребан Янош Хуняди – велик държавник и пълководец, чийто живот и многобройни победи са тясно свързани с борбата с османските нашественици по българските земи.

Последното бижу от историческата съкровищница на Румъния ни беше поднесено в една от старите столици на Влашко. Манастирът в Куртя де Арджеш е главен архиерейски храм на владетелите на Влахия през 16 век. Всеки, който е пристъпил в тихия и просторен парк и е видял дантеленото великолепие на този храм, няма как да не повярва в легендата за неговото построяване от майстор Манол.

Обратно към България, следвайки живописните меандри на река Арджеш, в автобуса се забавлявахме с викторина, посветена на местата, които посетихме. За мен беше удоволствие да подготвя както информационните материали, така и въпросите за играта, но истинското удовлетворение дойде от ентусиазираните лица на моите спътници и отговорите им, валящи от всички посоки.

Днес от всякъде ни засипват рецепти за дълголетие – какво и как да ядем, как да спортуваме, какви модели на мислене да прилагаме. А може би най-естественото средство е да открием своето призвание, да го развиваме и усъвършенстваме с любов за свое собствено благо и за благото на другите.

На добър час на Ирина Бакърджиева – нека познанията и обичливото й сърце и занапред водят пътешественици към непознатата красота на света около нас и вътре в нас!

Остави коментар